Направление 2.1.Филология подготвя специалисти в областта на две от ключовите компетентности, формулирани в Европейската референтна рамка – компетентностите за общуване на роден език и за общуване на чужди езици. Съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България „Официалният език в републиката е българският“, а съгласно чл. 36, ал. 1 „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.” Задължителната матура в държавната образователна система е по български език и литература. Обучението по чужди езици и подготовката на учители по езици за работа в българските училища са важна стратегическа задача на българското образование в контекста на европейската образователна политика и международните контакти. Университетите, в които се води обучение по редки езици изпълняват важен ангажимент на българската държава, съдържащ се в подписани междуправителствени спогодби за образователен, културен и научен обмен. Тези отношения са взаимни и са обвързани с изучаването на българистика в съответната страна, т.е. с обучение по български език и култура в университети в чужбина. Задграничната българистика е стратегически важна за държавната политика. Наред с това, езиковото обучение във Филологическия факултет е поставено на широка културологична основа, защото езикът е в основата на всяка човешка култура. Филологическия факултет на ЮЗУ има много добри традиции в областта на литературознанието, фолклористиката и етнологията. Регионът, в който се намира Югозападния университет е стратегически, от една страна, и предполага културен обмен и културен диалог със съседните страни. От друга страна, Югозападна България е изключително благоприятен терен за провеждане на етноложки, фолклористични, социолингвистични, втнолингвистични и диалектоложки изследвания.Филологическият факултет разполага с богат фолклорен и етноложки архив по линия на традициите в преподаванията по фолклористика и етнология от самото му създаване и преди това.
Мисия на Филологическия факултет
Отстояване на българското културно наследство и опазване на българската идентичност както в географските граници на България, така и извън държавните предели в посока запад, югозапад, юг и югоизток на езиковото ни землище.
Езиково обучение за интеграция на малцинствени групи, каквато е ромската, с цел успешна професионална реализация в обществото.
Изследване на културата на други етнически групи в региона – турци, роми, каракачани.
Подготовка на специалисти в областта на образованието и културата с акцент върху отдалечени и изолирани места в региона и формиране на съвременни ценностни нагласи сред местната интелигенция особено за райони със смесено в религиозно отношение население.
Развитие на филологическото познание и обучение, отворени към богатите и разнообразни културни свидетелства и памет и към въжделенията за бъдеще на хората от Балканите, Европа и света.
Основна стратегическа цел
Утвърждаване на факултета като хранилище на ценни национални и регионални културни традиции и памет, като отворен балкански филологически и културен център и средище за междукултурен диалог за преодоляване на негативните стереотипи за другия на Балканите.
Утвърждаване на факултета като център на модерно чуждоезиково обучение и европейска интеграция чрез развиване на прагматично и приложно филологическо образование.
Приоритети
А. Промяна на стратегията за откриване на нови специалности и промяна на досега действащите учебни планове с оглед на засилване на практическото обучение за пълноценно реализиране на завършващите на пазара на труда.
Повече възможности за избор на изучаван чужд език чрез включването му в учебните планове и увеличаване на неговия хорариум.
Разширяване на факултетната компютърна база с цел да се улесни достъпът до учебни материали, научни изследвания, проектна документация, архиви и библиотечни ресурси за удовлетворяване на нуждите на студентите при аудиторната и извънаудиторната им подготовка.
Създаване на факултетен езиков център, който чрез заплащане да предоставя възможност за допълнително родноезиково и чуждоезиково обучение както на студенти от факултета и от другите факултети на университета, така и на граждани, желаещи да повишат нивото на своята езикова и литературна компетентност.
Създаване на център за професионален тренинг, в който студентите да симулират професионална дейност в сферата на своята бъдеща реализация: специализиран превод, оформяне на журналистически материали, изява като радио- и телевизионни водещи и журналисти, възлагане и контролиране на теренни проучвания.
Въвеждане на обучение на английски език в магистърски програми с цел привличане на чуждестранни студенти от съседните страни.
Б. Промяна на политиката към научно-изследователските приоритети: акредитиране на нови докторантски програми, предоставяне на възможност на студенти и докторанти за конкурентна научна изява и научно израстване чрез участие в ежегодни студентски и докторантски четения чрез участие на студенти и докторанти както от други филологически центрове в страната, така и от чужбина.
Превръщане на всички издания на Факултета в реферирани филологически издания.
Развиване на приложнолингвистични и на сравнителнолингвистични изследвания, свързани с проблемите на междуезиковите взаимодействия, чуждоезиковото обучение и културните взаимодействия в балканистичен и славистичен контекст; на социолингвистични, етнолингвистични и чисто етноложки изследвания; на лингвистичната антропология и изследвания на масовите комуникации.
Осъществяване на интердисциплинарни литературоведски изследвания на феномените на масовата култура, киното, националната литературна мяра, мемоаристиката; социология на възрожденската и на съвременната литература; феноменология на романа, съвременна критика, изследване на славянските и балканските литератури, модернизъм и авангард и др.
Развитие на фолклористичните и етноложките изследвания, създаване на възможности за по-сигурно финансиране на съществуващия етноложки практикум на студентите,
В. Преориентиране на политиката на вътрешно и на международно сътрудничество с факултети със сходна структура в страната, Югоизточна, Централна и Западна Европа, което да насърчи взаимния обмен на преподаватели, изследователи и студенти както по договорите с тях, така и по програмите за мобилност; проучване на техния позитивен и негативен опит и отразяване на постиженията им в учебните планове, учебните програми и начините на обучение. Засилване на контактите със сродни университети от съседните балкански страни чрез съвместни магистърски програми и обмен на студенти и преподаватели.
Мисията на докторантските програми е да даде възможност на млади хора с потенциал и желание за занимание с научна работа да се подготвят за научно-изследователска дейност, като им осигури подходящи условия за придобиване на задълбочени специализирани теоретични познания и изграждане на умения и компетенции за извършване на теоретични и приложни лингвистични, литературоведски, фолклористични и етноложки изследвания.
Като отчитаме нуждата от високо квалифицирани кадри по чужди езици в национален мащаб, необходимостта от периодично обновяване на преподавателския състав на филологическите катедри в университета и желанието ни да разкрием възможности за отлично представили се студенти в рамките на магистърските програми в нашия и други университети за научно израстване, Катедрата по германистика и романистика, Катедрата по славистика, Катедрата по български език, Катедрата по литература, Катедрата по етнология и балканистика си поставят следните цели в обучението на студенти и докторанти:
– да съдействат за повишаване на теоретичната и практическата подготовка на студентите,
– да създават специалисти, адекватни на непрекъснато променящите се условия на пазара на труда, специалисти с отлично владеене на чужди езици и с богат културен кръгозор, които да отговарят на изискванията на бизнеса;
– да подготвят кадри за обновяване на преподавателския състав на филологическите катедри в университета;
– да се даде по-добри възможности за кариерно развитие на младите хора в научно-изследователската сфера.
За изпълнението на тези цели се поставят следните задачи в обучението на студентите и докторантите:
– да се съдейства за усвояване и задълбочаване на филологическите, знания и за разширяване на диапазона на техните езикови, литературни, фолклористични и етноложки познания;
– да се въведат докторантите в методологията на съвременните лингвистични, литературоведски, фолклористични и етноложки изследвания;
– да се осигурят условия за обучение и практическо приложение на специализирани информационни пакети (достъп и работа със специализирани бази данни, статистическа обработка на данни, текстообработващи програми, съвременни технически средства за превод и др.);
– да се осигурят условия за участие на докторантите в научни екипи и проекти на различни нива;
– да се осигури поле за научните изяви на докторантите (участие в научни форуми в страната и чужбина, публикуване на резултати от изследвания и др.).
Възнамеряваме:
- да продължим да работим в посока модернизиране на съвременното филологическо образование в цялата му пъстра палитра;
- да противодействаме на необоснованото и необективно насаждано мнение, че висшето образование в България не е качествено и не осигурява добра професионална реализация;
- да противодействаме на внушенията, че само следването извън България осигурява възможности за обучение и стажове в чужбина – при положение, че държавата ни е партньор по европейската програма за мобилност Еразъм+ и студентите от българските висши училища могат да се възползват от стипендии за европейски университети;
Мисията на Професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по (български и чужд език) е да предоставя образователни услуги на студентите, чрез които да се осигурява успешно обучение и успешна професионална реализация на обучаемите, да съдейства за високо качество на подготовката на педагогически специалисти и за повишаване на качеството на езиковото им образование, съобразно европейските изисквания. Чрез поддържане на висок професионализъм и научно ниво, преподавателският състав е призван да осигурява приемственост, висока степен на отговорност и високо ниво на ангажираност към качеството на образователния процес. Постигането на високо качество на обучение се поддържа чрез:
– провеждане на обучение съобразно европейските изисквания за съчетаване на базовата с професионалната подготовка на специалистите
– формиране и стриктно поддържане на високи стандарти и образци на университетското образование в бакалавърските, магистърските и докторските програми
– непрекъснато повишаване на компетентността на педагогическия състав и прилагане на иновативност, основана на най-добрите български и чуждестранни училищни практики
– повишаване на конкурентоспособността на направлението и качеството на професионална реализация
– поддържане на системни контакти с образователните институции на всички нива, осъществяващи съвместна практика в обучението на студентите от професионалното направление.
Стремежът на Филологическия факултет относно развитието на Професионално направление 1.3. Педагогика на обучението по… е свързана с превръщането му в разпознаваемо и престижно направление, което отговаря на съвременните потребности на обществото и на образователната система, съобразено е с националните и с международните стандарти за качество на подготовката на педагогически кадри. Научните изследвания са ориентирани към актуални проблеми на подготовката и квалификацията на педагогическите специалисти с чужд език.
Настоящата Стратегия е съобразена със следните национални и институционални стратегически документи: 1) Национална програма за развитие на Република България: България 2020 за повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, за създаване на условия за качествена заетост, социално включване и гарантиране на достъпно и качествено образование; 2) Стратегия на Европейския съюз „Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; 3) Актуализирана национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г.; 4) Стратегия за развитие на висшето образование в Република България 2014-2020 г. и план за действие; 5) Стратегията за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г.; 6) Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри; 7) Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014–2020 година;